Преброяването показа, че липсват 300 хил. български граждани между 20 и 29 години
Вече 60% от децата се раждат отвън брак с изключение на Кърджали, Разград и Търговище, споделя шефката на дирекция " Демографска и обществена статистика " в Национален статистически институт Магдалена Костова
- Госпожо Костова, какви са главните демографски трендове през 2022 година?
- Тенденциите са същите, каквито са от години насам – популацията понижава и застарява, раждаемостта остава на ниско равнище.
Единственото, което може да се открои по-отчетливо, е, че смъртността през 2022 година понижава доста мощно – с към 20 % по-ниска е, в сравнение с беше през 2021 година
- Да не би това да се дължи на рекордната смъртност, до която докара COVID-19 през 2021 година, или има и някаква друга причина за този спад?
- Основната причина, несъмнено, е COVID-19. През 2020 година в България починаха 124 хиляди души, а през 2021 година - 148 хиляди, което е доста огромно нарастване.
През 2020 година COVID-19 се трансформира в третата подред причина за смъртните случаи у нас. На първо място са заболяванията на кръвообращението - инфарктите и инсултите, а на второ – новообразуванията - раковите болести.
През 2021 година обаче COVID-19 към този момент беше на второ място измежду аргументите за гибел, изпреварвайки рака. Да не приказваме, че пандемията като цяло и натискът, на който подложи тя здравната система, и лимитираният достъп до лечебни заведения, доведоха до нарастване и на останалите аргументи.
В България през последните години междинната смъртност се движеше сред 104 хиляди и 108 хиляди случая годишно. Този скок на 124 хиляди умирания през 2020 година беше рисков и се укрепи през 2021 година с умрелите тогава 148 хиляди лица.
През 2022 година нещата стартират да се връщат към своето обикновено цифрово изражение – 118 хиляди българи са умрели през тази година. Т.е. връщаме се към нормалните равнища от 102-104 хиляди умирания годишно, въпреки че още не сме се върнали изцяло.
- Направи ми усещане, че делът на хората над трудоспособна възраст у нас през предходната година се усилва доста внезапно – с два процентни пункта. На какво се дължи това?
- Да, делът на хората, които са излезли в пенсия или най-малко са над трудоспособна възраст, от 24,5% през 2021 година внезапно скача на 26,3% през идната година.
Причината обаче е, че през 2021 година имаше броене на популацията и в данните, които даваме за 2022 година, преброяването е отразено. По принцип в годините сред преброяванията данните за популацията се актуализират, като към края на всяка година се прибавят родените, вадят се умрелите, прибавят се данните за напусналите страната и за пристигналите и така нататък
Преброяването обаче е изчерпателно проучване и е нашият коректив. Ние вършим проверка на популацията и приравняваме настоящата картина към действителната.
При преброяването през 2021 година отчетохме по-голямо понижение на популацията, в сравнение с посочваха настоящите данни. Около 300 хиляди души по-малко.
Най-голяма е загубата във възрастовата група сред 20- и 29-годишна възраст. Затова понижава броят на дейното население в трудоспособна възраст и естествено освен това състояние делът на хората под и над тази възраст се усилва.
През 2022 година има нарастване на пенсионната възраст и се постанова да поправяме равнището на трудоспособната възраст, само че такива нараствания има всяка година и това не се отразява толкоз доста на дяловете.
- Как си обяснявате това, че губим най-вече хора точно сред 20 и 29 години?
- По принцип това е най-мобилното население. Но казусът по-скоро е в отчитането на външната миграция – това се прави доста мъчно. Няма законови отговорности за дерегистрация при овакантяване на страната от нейните жители. Ние засичаме настоящите данни по административни източници, само че потокът на емигриращите няма по какъв начин да се обхване изцяло. Преброяването на популацията е това, с чиято помощ се поправят тези данни.
- Винаги са ми казвали във връзка с трудовия пазар да виждам деликатно данните за демографското заменяне, т.е. какъв брой хора напущат пазара на труда заради пенсиониране и какъв брой нови хора идват на него, тъй като навлизат в тази възраст. Как стоят нещата от тази позиция през 2022 година?
- Тези данни тъкмо отразяват възпроизводството на трудоспособното население. За 2022 година коефициентът е 66, т.е. всеки 100 индивида, които напущат трудовия пазар в България, биват заместени от 66 други. С други думи, няма възпроизводство на трудовото население, само че през последните години то се движи към тези стойности, няма някакво трагично понижение. Този коефициент беше 124 за последно през 2001 година, т.е. преди над 20 години.
- До какво съгласно вас води това, че към този момент 40,7% от българите живеят в шестте най-големи града с население над 100 хиляди души?
- Като население България е дебалансирана, това е ясно. Населението не е отмерено разпределено по територията на страната.
По-показателно обаче е, че през 2022 година съвсем 20% от популацията, т.е. всеки пети живее в столицата.
Основните три неща, които водят хората, когато сменят местожителството си, са работата, образованието и изискванията на живот. А столицата има какво да предложи в това отношение. Дори в случай че вземем София и я отделим по някакъв метод от останалата част на страната, ще забележим, че по демографски и стопански индикатори тя е някъде към и даже над междинното европейско ниво.
- Раждаемостта у нас е ниска, само че няма ли някакви нови трендове при нея през 2022 година?
- Като цяло коефициентът на раждаемост в България е невисок – той е 8,8 на хиляда през 2022 година Но е присъщ за развитите страни, в Европейския съюз има страни и с по-ниска раждаемост от нас, да вземем за пример Италия, Испания, Германия също беше такава страна до неотдавна.
Коефициентът на плодовитост на дамите у нас постоянно е бил малко над междинния за Европейски Съюз. Той отразява броя на децата, които ражда една жена във фертилна възраст.
60% от живородените у нас деца са родени отвън брак и този дял е почти непрекъснат от 15 години насам. Но пък при 80% от тези деца има данни за бащата, т.е. той е признал детето, което значи, че родителите живееят в общуване без цивилен брак.
В районно отношение обаче има много огромни разлики. Например в области като Кърджали, Разград, Търговище делът на децата, родени отвън брак, е доста по-нисък от междинния за страната. Например в Кърджали е 34,6%, в Разград е 34,8%. до момента в който във Видин е 87%, във Враца - 76,6%, а в Ловеч – съвсем 80%.
Не мога да го поддържа с доказателства, тъй като във връзка с ражданията ние не следим етническа и религиозна принадлежност, нито майчин език. Но е реалност, че в областите, в които има по-висок дял на мюсюлманско население, делът на децата, родени отвън брак, е много по-нисък.
- Не е ли прекомерно огромна разликата сред броя на хората, които са напуснали България, и броя на тези, които са пристигнали да живеят тук? Доколкото видях, 13 хиляди са напуснали страната през 2022 година против 40 хиляди заселили се.
- Интересното за 2022 година е, че от тези над 40 хиляди души, заселили се в България, над половината в действителност са чужденци. На процедура при негативен натурален приръст ние имаме позитивен машинален приръст.
Например първите пет страни по брой заселени през 2022 година са Сирия – 3615 души, Турция – 2600, Германия – 2485, Руската федерация – 2408, Украйна – 1792.
Не следим аргументите за миграция, като се изключи че примерно има известно нарастване на съветските и украинските жители, пристигнали да живеят тук през 2022 година, което е по понятни аргументи.
Но прави усещане, че измежду заселилите се има забележителен дял хора във високите възрастови групи, т.е. идват да живеят и такива, които са се пенсионирали. Няма по какъв начин да знаем точната причина обаче.
- Няма ли да стигнем до такава степен механичният приръст на популацията да компенсира негативния натурален приръст?
- Не, тъй като той е по-малък, в сравнение с е негативният. Но отново ще повторя – ние нямаме кой знае какъв брой ниска раждаемост, тя се движи малко под междинното европейско ниво. Никъде в развитите страни няма висока раждаемост, това е особено единствено за разрастващите се страни. Смъртността ни е висока – това е реалност, и това се дължи на системата на опазването на здравето.
Това, с което обаче останалите европейски страни компенсират ниската раждаемост, е тъкмо този поток от имигранти. Защото нормално емигрират хора в дейна възраст, които идват да работят, дамите са във фертилна възраст и раждат. По този метод се вземат решение и проблемите на трудовия пазар в приемащата страна.
Няма по какъв начин да се трансформират радикално нещата у нас в това отношение, в случай че не се промени нещо в самата страна. Ако има устойчиво ръководство, удобна данъчна система, закони и се появят вложения, ще се появят хора. И тогава механичният приръст може да компенсира ниската раждаемост.
И Германия има застаряващо население и ниска раждаемост, само че има доста имигранти, което компенсира това.
През последните години и Румъния е в това състояние и демографските процеси там стартират да се обръщат. Привличат от ден на ден мигранти и да усилват по този метод популацията си. Било поради растящата междинна заплата, било поради привличането на нови вложения, било поради стабилната политическа среда.
Преди години у нас се говореше, че няма квалифицирана работна ръка, само че в последно време се оказва, че няма каквато и да било работна ръка, без значение дали подготвена, или не. И този проблем ще продължи да се задълбочава.
----------
CV
Завършила е социално-икономическа информация в Стопанската академия “Димитър Ценов ” в Свищов
До 2003 година работи в Териториалното статистическо бюро в Плевен, а до 2010 година е специалист в отдел “Демографска статистика ” в Националния статистически институт
През 2011 година дава отговор за преброяването на популацията
От 2014 година оглавява дирекция “Демографска и обществена статистика ” на Национален статистически институт
Ръководител е на екипа за Преброяване 2021
Христо Николов,
- Госпожо Костова, какви са главните демографски трендове през 2022 година?
- Тенденциите са същите, каквито са от години насам – популацията понижава и застарява, раждаемостта остава на ниско равнище.
Единственото, което може да се открои по-отчетливо, е, че смъртността през 2022 година понижава доста мощно – с към 20 % по-ниска е, в сравнение с беше през 2021 година
- Да не би това да се дължи на рекордната смъртност, до която докара COVID-19 през 2021 година, или има и някаква друга причина за този спад?
- Основната причина, несъмнено, е COVID-19. През 2020 година в България починаха 124 хиляди души, а през 2021 година - 148 хиляди, което е доста огромно нарастване.
През 2020 година COVID-19 се трансформира в третата подред причина за смъртните случаи у нас. На първо място са заболяванията на кръвообращението - инфарктите и инсултите, а на второ – новообразуванията - раковите болести.
През 2021 година обаче COVID-19 към този момент беше на второ място измежду аргументите за гибел, изпреварвайки рака. Да не приказваме, че пандемията като цяло и натискът, на който подложи тя здравната система, и лимитираният достъп до лечебни заведения, доведоха до нарастване и на останалите аргументи.
В България през последните години междинната смъртност се движеше сред 104 хиляди и 108 хиляди случая годишно. Този скок на 124 хиляди умирания през 2020 година беше рисков и се укрепи през 2021 година с умрелите тогава 148 хиляди лица.
През 2022 година нещата стартират да се връщат към своето обикновено цифрово изражение – 118 хиляди българи са умрели през тази година. Т.е. връщаме се към нормалните равнища от 102-104 хиляди умирания годишно, въпреки че още не сме се върнали изцяло.
- Направи ми усещане, че делът на хората над трудоспособна възраст у нас през предходната година се усилва доста внезапно – с два процентни пункта. На какво се дължи това?
- Да, делът на хората, които са излезли в пенсия или най-малко са над трудоспособна възраст, от 24,5% през 2021 година внезапно скача на 26,3% през идната година.
Причината обаче е, че през 2021 година имаше броене на популацията и в данните, които даваме за 2022 година, преброяването е отразено. По принцип в годините сред преброяванията данните за популацията се актуализират, като към края на всяка година се прибавят родените, вадят се умрелите, прибавят се данните за напусналите страната и за пристигналите и така нататък
Преброяването обаче е изчерпателно проучване и е нашият коректив. Ние вършим проверка на популацията и приравняваме настоящата картина към действителната.
При преброяването през 2021 година отчетохме по-голямо понижение на популацията, в сравнение с посочваха настоящите данни. Около 300 хиляди души по-малко.
Най-голяма е загубата във възрастовата група сред 20- и 29-годишна възраст. Затова понижава броят на дейното население в трудоспособна възраст и естествено освен това състояние делът на хората под и над тази възраст се усилва.
През 2022 година има нарастване на пенсионната възраст и се постанова да поправяме равнището на трудоспособната възраст, само че такива нараствания има всяка година и това не се отразява толкоз доста на дяловете.
- Как си обяснявате това, че губим най-вече хора точно сред 20 и 29 години?
- По принцип това е най-мобилното население. Но казусът по-скоро е в отчитането на външната миграция – това се прави доста мъчно. Няма законови отговорности за дерегистрация при овакантяване на страната от нейните жители. Ние засичаме настоящите данни по административни източници, само че потокът на емигриращите няма по какъв начин да се обхване изцяло. Преброяването на популацията е това, с чиято помощ се поправят тези данни.
- Винаги са ми казвали във връзка с трудовия пазар да виждам деликатно данните за демографското заменяне, т.е. какъв брой хора напущат пазара на труда заради пенсиониране и какъв брой нови хора идват на него, тъй като навлизат в тази възраст. Как стоят нещата от тази позиция през 2022 година?
- Тези данни тъкмо отразяват възпроизводството на трудоспособното население. За 2022 година коефициентът е 66, т.е. всеки 100 индивида, които напущат трудовия пазар в България, биват заместени от 66 други. С други думи, няма възпроизводство на трудовото население, само че през последните години то се движи към тези стойности, няма някакво трагично понижение. Този коефициент беше 124 за последно през 2001 година, т.е. преди над 20 години.
- До какво съгласно вас води това, че към този момент 40,7% от българите живеят в шестте най-големи града с население над 100 хиляди души?
- Като население България е дебалансирана, това е ясно. Населението не е отмерено разпределено по територията на страната.
По-показателно обаче е, че през 2022 година съвсем 20% от популацията, т.е. всеки пети живее в столицата.
Основните три неща, които водят хората, когато сменят местожителството си, са работата, образованието и изискванията на живот. А столицата има какво да предложи в това отношение. Дори в случай че вземем София и я отделим по някакъв метод от останалата част на страната, ще забележим, че по демографски и стопански индикатори тя е някъде към и даже над междинното европейско ниво.
- Раждаемостта у нас е ниска, само че няма ли някакви нови трендове при нея през 2022 година?
- Като цяло коефициентът на раждаемост в България е невисок – той е 8,8 на хиляда през 2022 година Но е присъщ за развитите страни, в Европейския съюз има страни и с по-ниска раждаемост от нас, да вземем за пример Италия, Испания, Германия също беше такава страна до неотдавна.
Коефициентът на плодовитост на дамите у нас постоянно е бил малко над междинния за Европейски Съюз. Той отразява броя на децата, които ражда една жена във фертилна възраст.
60% от живородените у нас деца са родени отвън брак и този дял е почти непрекъснат от 15 години насам. Но пък при 80% от тези деца има данни за бащата, т.е. той е признал детето, което значи, че родителите живееят в общуване без цивилен брак.
В районно отношение обаче има много огромни разлики. Например в области като Кърджали, Разград, Търговище делът на децата, родени отвън брак, е доста по-нисък от междинния за страната. Например в Кърджали е 34,6%, в Разград е 34,8%. до момента в който във Видин е 87%, във Враца - 76,6%, а в Ловеч – съвсем 80%.
Не мога да го поддържа с доказателства, тъй като във връзка с ражданията ние не следим етническа и религиозна принадлежност, нито майчин език. Но е реалност, че в областите, в които има по-висок дял на мюсюлманско население, делът на децата, родени отвън брак, е много по-нисък.
- Не е ли прекомерно огромна разликата сред броя на хората, които са напуснали България, и броя на тези, които са пристигнали да живеят тук? Доколкото видях, 13 хиляди са напуснали страната през 2022 година против 40 хиляди заселили се.
- Интересното за 2022 година е, че от тези над 40 хиляди души, заселили се в България, над половината в действителност са чужденци. На процедура при негативен натурален приръст ние имаме позитивен машинален приръст.
Например първите пет страни по брой заселени през 2022 година са Сирия – 3615 души, Турция – 2600, Германия – 2485, Руската федерация – 2408, Украйна – 1792.
Не следим аргументите за миграция, като се изключи че примерно има известно нарастване на съветските и украинските жители, пристигнали да живеят тук през 2022 година, което е по понятни аргументи.
Но прави усещане, че измежду заселилите се има забележителен дял хора във високите възрастови групи, т.е. идват да живеят и такива, които са се пенсионирали. Няма по какъв начин да знаем точната причина обаче.
- Няма ли да стигнем до такава степен механичният приръст на популацията да компенсира негативния натурален приръст?
- Не, тъй като той е по-малък, в сравнение с е негативният. Но отново ще повторя – ние нямаме кой знае какъв брой ниска раждаемост, тя се движи малко под междинното европейско ниво. Никъде в развитите страни няма висока раждаемост, това е особено единствено за разрастващите се страни. Смъртността ни е висока – това е реалност, и това се дължи на системата на опазването на здравето.
Това, с което обаче останалите европейски страни компенсират ниската раждаемост, е тъкмо този поток от имигранти. Защото нормално емигрират хора в дейна възраст, които идват да работят, дамите са във фертилна възраст и раждат. По този метод се вземат решение и проблемите на трудовия пазар в приемащата страна.
Няма по какъв начин да се трансформират радикално нещата у нас в това отношение, в случай че не се промени нещо в самата страна. Ако има устойчиво ръководство, удобна данъчна система, закони и се появят вложения, ще се появят хора. И тогава механичният приръст може да компенсира ниската раждаемост.
И Германия има застаряващо население и ниска раждаемост, само че има доста имигранти, което компенсира това.
През последните години и Румъния е в това състояние и демографските процеси там стартират да се обръщат. Привличат от ден на ден мигранти и да усилват по този метод популацията си. Било поради растящата междинна заплата, било поради привличането на нови вложения, било поради стабилната политическа среда.
Преди години у нас се говореше, че няма квалифицирана работна ръка, само че в последно време се оказва, че няма каквато и да било работна ръка, без значение дали подготвена, или не. И този проблем ще продължи да се задълбочава.
----------
CV
Завършила е социално-икономическа информация в Стопанската академия “Димитър Ценов ” в Свищов
До 2003 година работи в Териториалното статистическо бюро в Плевен, а до 2010 година е специалист в отдел “Демографска статистика ” в Националния статистически институт
През 2011 година дава отговор за преброяването на популацията
От 2014 година оглавява дирекция “Демографска и обществена статистика ” на Национален статистически институт
Ръководител е на екипа за Преброяване 2021
Христо Николов,
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ